вцепенение

Речник на българския език

вцепенѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Състояние на неподвижност, безчувственост.

Грешни изписвания (3)

  • вцепинение
  • вципенение
  • вципинение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вце-пе-не-ние
членувано вце-пе-не-ни-е-то
мн.ч. вце-пе-не-ния
членувано вце-пе-не-ни-я-та