вулканизатор

Речник на българския език

вулканиза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вулканиза̀тори, (два) вулканиза̀тора, м. Уред за поправка, лепене на гумени изделия, обикн. автомобилни гуми.

Грешни изписвания (15)

  • волканезатор
  • волканезатур
  • волканизатор
  • волканизатур
  • волкънезатор
  • волкънезатур
  • волкънизатор
  • волкънизатур
  • вулканезатор
  • вулканезатур
  • вулканизатур
  • вулкънезатор
  • вулкънезатур
  • вулкънизатор
  • вулкънизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вул-ка-ни-за-тор
непълен член вул-ка-ни-за-то-ра
пълен член вул-ка-ни-за-то-рът
мн.ч. вул-ка-ни-за-то-ри
членувано вул-ка-ни-за-то-ри-те
бройна форма вул-ка-ни-за-то-ра
звателна форма