вулкан

Речник на българския език

вулка̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вулка̀ни, (два) вулка̀на, м. Конусовидна планина, хълм, на чийто връх има кратер, чрез който от земните недра от време на време изригва огън, лава и пепел.
прил. вулканѝчен, вулканѝчна, вулканѝчно, мн. вулканѝчни. Вулканичен произход.

Грешни изписвания (1)

  • волкан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вул-кан
непълен член вул-ка-на
пълен член вул-ка-нът
мн.ч. вул-ка-ни
членувано вул-ка-ни-те
бройна форма вул-ка-на
звателна форма