второинстанционен

Речник на българския език

второинстанционен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • фтороинстанционен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вто-ро-ин-с-тан-ци-о-нен
непълен член вто-ро-ин-с-тан-ци-он-ния
пълен член вто-ро-ин-с-тан-ци-он-ни-ят
ж. р. вто-ро-ин-с-тан-ци-он-на
членувано вто-ро-ин-с-тан-ци-он-на-та
ср. р. вто-ро-ин-с-тан-ци-он-но
членувано вто-ро-ин-с-тан-ци-он-но-то
мн. ч. вто-ро-ин-с-тан-ци-он-ни
членувано вто-ро-ин-с-тан-ци-он-ни-те