втечняване

Речник на българския език

втечняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • втечнъване
  • фтечнъване
  • фтечняване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. втеч-ня-ва-не
членувано втеч-ня-ва-не-то
мн.ч. втеч-ня-ва-ния
членувано втеч-ня-ва-ни-я-та