втален

Речник на българския език

1. вталѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • втълен
  • фтален
  • фтълен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вта-лен
непълен член вта-ле-ния
пълен член вта-ле-ни-ят
ж. р. вта-ле-на
членувано вта-ле-на-та
ср. р. вта-ле-но
членувано вта-ле-но-то
мн. ч. вта-ле-ни
членувано вта-ле-ни-те

2. втален — мин. страд. прич. м. р.

втален е производна форма на вталя (мин. страд. прич. м. р.).