всесъжение

Речник на българския език

всесъжение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

1. остар. книж.
У древните народи: жертвоприношение с пълно изгаряне на жертвеното животно, без отделяне на една част за жреците
2. Прен. жертва

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. все-съ-же-ние
членувано все-съ-же-ни-е-то
мн.ч. все-съ-же-ния
членувано все-съ-же-ни-я-та