всеоръжие

Речник на българския език

всеоръжие съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. все-о-ръ-жие
членувано все-о-ръ-жи-е-то
мн.ч.
членувано