всемир

Речник на българския език

всемѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вселена, целият свят.
прил. всемѝрен, всемѝрна, всемѝрно, мн. всемѝрни. Всемирна скръб.

Грешни изписвания (1)

  • всимир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. все-мир
непълен член все-ми-ра
пълен член все-ми-рът
мн.ч. все-ми-ри
членувано все-ми-ри-те
бройна форма все-ми-ра
звателна форма