връхче

Речник на българския език

връ̀хче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • връхчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. връх-че
членувано връх-че-то
мн.ч. връх-че-та
членувано връх-че-та-та