връхлетяване

Речник на българския език

връхлетяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • връхлетъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. връх-ле-тя-ва-не
членувано връх-ле-тя-ва-не-то
мн.ч. връх-ле-тя-ва-ния
членувано връх-ле-тя-ва-ни-я-та