връткане

Речник на българския език

връткане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. врът-ка-не
членувано врът-ка-не-то
мн.ч. врът-ка-ния
членувано врът-ка-ни-я-та