врътка

Речник на българския език

1. врътка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. врът-ка
членувано врът-ка-та
мн.ч. врът-ки
членувано врът-ки-те
звателна форма

2. врътка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

врътка е производна форма на връткам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. врътка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

врътка е производна форма на връткам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. врътка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

врътка е производна форма на връткам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).