връзвач

Речник на българския език

връзва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • вразвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. връз-вач
непълен член връз-ва-ча
пълен член връз-ва-чът
мн.ч. връз-ва-чи
членувано връз-ва-чи-те
бройна форма връз-ва-ча
звателна форма