враждуване

Речник на българския език

враждуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. враж-ду-ва-не
членувано враж-ду-ва-не-то
мн.ч. враж-ду-ва-ния
членувано враж-ду-ва-ни-я-та