врабец

Речник на българския език

врабѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. врабцѝ, (два) врабѐца, м. Врабче.
прил. вра̀бешки, вра̀бешка, вра̀бешко, мн. вра̀бешки.

Грешни изписвания (1)

  • връбец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вра-бец
непълен член вра-бе-ца
пълен член вра-бе-цът
мн.ч. враб-ци
членувано враб-ци-те
бройна форма вра-бе-ца
звателна форма