впримчване

Речник на българския език

впримчване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вприм-ч-ва-не
членувано вприм-ч-ва-не-то
мн.ч. вприм-ч-ва-ния
членувано вприм-ч-ва-ни-я-та