впечатляване

Речник на българския език

впечатляване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • впечатлъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. впе-чат-ля-ва-не
членувано впе-чат-ля-ва-не-то
мн.ч. впе-чат-ля-ва-ния
членувано впе-чат-ля-ва-ни-я-та