воюване

Речник на българския език

воюване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-ю-ва-не
членувано во-ю-ва-не-то
мн.ч. во-ю-ва-ния
членувано во-ю-ва-ни-я-та