вонлив

Речник на българския език

вонлив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • вонлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вон-лив
непълен член вон-ли-вия
пълен член вон-ли-ви-ят
ж. р. вон-ли-ва
членувано вон-ли-ва-та
ср. р. вон-ли-во
членувано вон-ли-во-то
мн. ч. вон-ли-ви
членувано вон-ли-ви-те