воланче

Речник на българския език

вола̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. вола̀н

Грешни изписвания (3)

  • воланчи
  • вуланче
  • вуланчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-лан-че
членувано во-лан-че-то
мн.ч. во-лан-че-та
членувано во-лан-че-та-та