вокал

Речник на българския език

вока̀л — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вока̀ли, (два) вока̀ла, м. Спец. В езикознанието — гласен звук.

Грешни изписвания (1)

  • вукал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-кал
непълен член во-ка-ла
пълен член во-ка-лът
мн.ч. во-ка-ли
членувано во-ка-ли-те
бройна форма во-ка-ла
звателна форма —

Връзки