водевил

Речник на българския език

водевѝл — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. водевѝли, (два) водевѝла, м. Лека, кратка комедия с анекдотичен сюжет, обикн. с музикален съпровод и пеене на отделни куплети.
прил. водевѝлен, водевѝлна, водевѝлно, мн. водевѝлни. Водевилен сюжет.

Грешни изписвания (3)

  • водивил
  • вудевил
  • вудивил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-де-вил
непълен член во-де-ви-ла
пълен член во-де-ви-лът
мн.ч. во-де-ви-ли
членувано во-де-ви-ли-те
бройна форма во-де-ви-ла
звателна форма —

Връзки