водачка

Речник на българския език

вода̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вода̀чки, ж. Жена водач.

Грешни изписвания (3)

  • водачкъ
  • вудачка
  • вудачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-дач-ка
членувано во-дач-ка-та
мн.ч. во-дач-ки
членувано во-дач-ки-те
звателна форма