воалетка

Речник на българския език

воалѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. воалѐтки, ж. Гарнитура към дамска шапка от тънка мрежеста материя, която се спуска върху част от лицето и я прикрива.

Грешни изписвания (7)

  • воалеткъ
  • воълетка
  • воълеткъ
  • вуалетка
  • вуалеткъ
  • вуълетка
  • вуълеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-а-лет-ка
членувано во-а-лет-ка-та
мн.ч. во-а-лет-ки
членувано во-а-лет-ки-те
звателна форма