воайор

Речник на българския език

воайо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Човек страдащ от воайорство.
вж. воайорство

Грешни изписвания (3)

  • воъйор
  • вуайор
  • вуъйор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-а-йор
непълен член во-а-йо-ра
пълен член во-а-йо-рът
мн.ч. во-а-йо-ри
членувано во-а-йо-ри-те
бройна форма во-а-йо-ра
звателна форма