внушение

Речник на българския език

внушѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. внушѐния, ср. Въздействие върху нечие съзнание с цел да се наложи определено убеждение или поведение. И моля, без внушения! Под внушение на своя приятел ли постъпи така?

Грешни изписвания (1)

  • вношение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вну-ше-ние
членувано вну-ше-ни-е-то
мн.ч. вну-ше-ния
членувано вну-ше-ни-я-та