вметка

Речник на българския език

вметка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вмет-ка
членувано вмет-ка-та
мн.ч. вмет-ки
членувано вмет-ки-те
звателна форма