вместя

Речник на българския език

вмѐстя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

вмѐстиш, мин. св. вмѐстих, мин. прич. вмѐстил, св.вж. вмествам.

Грешни изписвания (1)

  • вместъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вмес-тя вмес-тим
2 лице вмес-тиш вмес-ти-те
3 лице вмес-ти вмес-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вмес-тих вмес-тих-ме
2 лице вмес-ти вмес-тих-те
3 лице вмес-ти вмес-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вмес-тех вмес-тех-ме
2 лице вмес-те-ше вмес-тех-те
3 лице вмес-те-ше вмес-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вместил съм вместила съм вместило съм вместили сме
2 лице вместил си вместила си вместило си вместили сте
3 лице вместил е вместила е вместило е вместили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вместил бях вместила бях вместило бяхме вместили
2 лице беше вместил беше вместила беше вместило бяхте вместили
3 лице беше вместил беше вместила беше вместило бяха вместили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вместя ще вместим
2 лице ще вместиш ще вместите
3 лице ще вмести ще вместят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вместил ще съм вместила ще съм вместило ще сме вместили
2 лице ще си вместил ще си вместила ще си вместило ще сте вместили
3 лице ще е вместил ще е вместила ще е вместило ще са вместили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вместя щяхме да вместим
2 лице щеше да вместиш щяхте да вместите
3 лице щеше да вмести щяха да вместят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вместил щях да съм вместила щях да съм вместило щяхме да сме вместили
2 лице щеше да си вместил щеше да си вместила щеше да си вместило щяхте да сте вместили
3 лице щеше да е вместил щеше да е вместила щеше да е вместило щяха да са вместили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вместел съм вместела съм вместело съм вместели сме
2 лице вместел си вместела си вместело си вместели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вместил съм вместила съм вместило съм вместили сме
2 лице вместил си вместила си вместило си вместили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вместил била съм вместила било съм вместило били сме вместили
2 лице бил си вместил била си вместила било си вместило били сте вместили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вместя щяла съм да вместя щяло съм да вместя щели сме да вместим
2 лице щял си да вместиш щяла си да вместиш щяло си да вместиш щели сте да вместите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вместил щяла съм да съм вместила щяло съм да съм вместило щели сме да сме вместили
2 лице щял си да си вместил щяла си да си вместила щяло си да си вместило щели сте да сте вместили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вместил бих вместила бих вместило бихме вместили
2 лице би вместил би вместила би вместило бихте вместили
3 лице би вместил би вместила би вместило биха вместили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вмес-ти вмес-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вмес-тен
непълен член вмес-те-ния
пълен член вмес-те-ни-ят
женски род вмес-те-на
членувано вмес-те-на-та
среден род вмес-те-но
членувано вмес-те-но-то
множествено число вмес-те-ни
членувано вмес-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вмес-тил
непълен член вмес-ти-лия
пълен член вмес-ти-ли-ят
женски род вмес-ти-ла
членувано вмес-ти-ла-та
среден род вмес-ти-ло
членувано вмес-ти-ло-то
множествено число вмес-ти-ли
членувано вмес-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вмес-тел
женски род вмес-те-ла
среден род вмес-те-ло
множествено число вмес-те-ли