вместел

Речник на българския език

1. вместел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вместел е производна форма на вместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вместел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вместел е производна форма на вместя (мин. деят. несв. прич. м. р.).