вманиачване

Речник на българския език

вманиачване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вма-ни-ач-ва-не
членувано вма-ни-ач-ва-не-то
мн.ч. вма-ни-ач-ва-ния
членувано вма-ни-ач-ва-ни-я-та