влюбчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
влюбчѝва, влюбчѝво, мн. влюбчѝви, прил. Който се влюбва лесно. Влюбчива натура.
същ. влюбчѝвост, влюбчивостта̀, ж.
същ. влюбчѝвост, влюбчивостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- влйобчив
- влйубчив
- влюбчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | влюб-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | влюб-чи-вия | ||
| пълен член | влюб-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | влюб-чи-ва | ||
| членувано | влюб-чи-ва-та | ||
| ср. р. | влюб-чи-во | ||
| членувано | влюб-чи-во-то | ||
| мн. ч. | влюб-чи-ви | ||
| членувано | влюб-чи-ви-те | ||