1.
влю̀бен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
влю̀бена, влю̀бено, мн. влю̀бени, прил. Който изпитва или изразява любовно чувство и/или чувство на силна привързаност. Нали виждаш, че е влюбена. Влюбен поглед. Влюбен в работата си.
нареч. влю̀бено. Гледам влюбено.
нареч. влю̀бено. Гледам влюбено.
Грешни изписвания (2)
- влюбин
- флюбен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | влю-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | влю-бе-ния | ||
| пълен член | влю-бе-ни-ят | ||
| ж. р. | влю-бе-на | ||
| членувано | влю-бе-на-та | ||
| ср. р. | влю-бе-но | ||
| членувано | влю-бе-но-то | ||
| мн. ч. | влю-бе-ни | ||
| членувано | влю-бе-ни-те | ||
2. влюбен — мин. страд. прич. м. р.
влюбен е производна форма на влюбя се (мин. страд. прич. м. р.).