властителка

Речник на българския език

властителка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. влас-ти-тел-ка
членувано влас-ти-тел-ка-та
мн.ч. влас-ти-тел-ки
членувано влас-ти-тел-ки-те
звателна форма