власеница

Речник на българския език

власенѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. власенѝци, ж. Истор. Груба дреха от козина, каквато са носели отшелниците на голо.

Грешни изписвания (7)

  • власеницъ
  • власиница
  • власиницъ
  • влъсеница
  • влъсеницъ
  • влъсиница
  • влъсиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вла-се-ни-ца
членувано вла-се-ни-ца-та
мн.ч. вла-се-ни-ци
членувано вла-се-ни-ци-те
звателна форма