владетелче

Речник на българския език

владетелче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вла-де-тел-че
членувано вла-де-тел-че-то
мн.ч. вла-де-тел-че-та
членувано вла-де-тел-че-та-та