вкочаняване

Речник на българския език

вкочаняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вкочанъване
  • фкочанъване
  • фкочаняване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вко-ча-ня-ва-не
членувано вко-ча-ня-ва-не-то
мн.ч. вко-ча-ня-ва-ния
членувано вко-ча-ня-ва-ни-я-та