вкокаляване

Речник на българския език

вкокаля̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • вкокалявъне
  • вкокъляване
  • вкокълявъне
  • вкукаляване
  • вкукалявъне
  • вкукъляване
  • вкукълявъне
  • фкокаляване
  • фкокалявъне
  • фкокъляване
  • фкокълявъне
  • фкукаляване
  • фкукалявъне
  • фкукъляване
  • фкукълявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вко-ка-ля-ва-не
членувано вко-ка-ля-ва-не-то
мн.ч. вко-ка-ля-ва-ния
членувано вко-ка-ля-ва-ни-я-та