вихров

Речник на българския език

вѝхров прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вихрув
  • вихроф
  • вихруф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вих-ров
непълен член вих-ро-вия
пълен член вих-ро-ви-ят
ж. р. вих-ро-ва
членувано вих-ро-ва-та
ср. р. вих-ро-во
членувано вих-ро-во-то
мн. ч. вих-ро-ви
членувано вих-ро-ви-те