висцерален

Речник на българския език

висцерален прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мед. Отнасящ се до или принадлежащ на вътрешните органи.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вис-це-ра-лен
непълен член вис-це-рал-ния
пълен член вис-це-рал-ни-ят
ж. р. вис-це-рал-на
членувано вис-це-рал-на-та
ср. р. вис-це-рал-но
членувано вис-це-рал-но-то
мн. ч. вис-це-рал-ни
членувано вис-це-рал-ни-те