височество

Речник на българския език

висо̀чество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. висо̀чества, ср. Титла на лице от царски/кралски произход. Негово височество. Ваше височество.

Грешни изписвания (7)

  • весочество
  • весочеству
  • весочиство
  • весочиству
  • височеству
  • височиство
  • височиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-со-чес-т-во
членувано ви-со-чес-т-во-то
мн.ч. ви-со-чес-т-ва
членувано ви-со-чес-т-ва-та