високонравие

Речник на българския език

високонравие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-со-кон-ра-вие
членувано ви-со-кон-ра-ви-е-то
мн.ч. ви-со-кон-ра-вия
членувано ви-со-кон-ра-ви-я-та