вирче

Речник на българския език

вѝрче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. вир

Грешни изписвания (1)

  • вирчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вир-че
членувано вир-че-то
мн.ч. вир-че-та
членувано вир-че-та-та