вирулентен

Речник на българския език

вирулѐнтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мед. Болестотворен, способен да предизвика заболяване.

Грешни изписвания (7)

  • веролентен
  • веролентин
  • верулентен
  • верулентин
  • виролентен
  • виролентин
  • вирулентин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ви-ру-лен-тен
непълен член ви-ру-лен-т-ния
пълен член ви-ру-лен-т-ни-ят
ж. р. ви-ру-лен-т-на
членувано ви-ру-лен-т-на-та
ср. р. ви-ру-лен-т-но
членувано ви-ру-лен-т-но-то
мн. ч. ви-ру-лен-т-ни
членувано ви-ру-лен-т-ни-те