вироглавие

Речник на българския език

вироглавие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-рог-ла-вие
членувано ви-рог-ла-ви-е-то
мн.ч. ви-рог-ла-вия
членувано ви-рог-ла-ви-я-та