вираж

Речник на българския език

вира̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вира̀жи, (два) вира̀жа, м. Завой с наклон на едната част.

Грешни изписвания (2)

  • вераш
  • вираш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-раж
непълен член ви-ра-жа
пълен член ви-ра-жът
мн.ч. ви-ра-жи
членувано ви-ра-жи-те
бройна форма ви-ра-жа
звателна форма