випускче

Речник на българския език

випускче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-пус-к-че
членувано ви-пус-к-че-то
мн.ч. ви-пус-к-че-та
членувано ви-пус-к-че-та-та