винтче

Речник на българския език

вѝнтче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. винт

Грешни изписвания (1)

  • винтчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вин-т-че
членувано вин-т-че-то
мн.ч. вин-т-че-та
членувано вин-т-че-та-та