винтов

Речник на българския език

вѝнтов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. винт

Грешни изписвания (3)

  • винтув
  • винтоф
  • винтуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вин-тов
непълен член вин-то-вия
пълен член вин-то-ви-ят
ж. р. вин-то-ва
членувано вин-то-ва-та
ср. р. вин-то-во
членувано вин-то-во-то
мн. ч. вин-то-ви
членувано вин-то-ви-те