виновница

Речник на българския език

вино̀вница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вино̀вници, ж. Жена виновник.

Грешни изписвания (7)

  • веновнеца
  • веновнецъ
  • веновница
  • веновницъ
  • виновнеца
  • виновнецъ
  • виновницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-нов-ни-ца
членувано ви-нов-ни-ца-та
мн.ч. ви-нов-ни-ци
членувано ви-нов-ни-ци-те
звателна форма